Бившият баскетболист Антонио Илиев прие поканата на Sportal.bg и разказа пред нашата камера какво е да преминеш от другата страна на спорта, а именно в ролята на агент. Той сподели как се е запалил по спорта с оранжевата топка и какво повече го привлича в него.
„Интересното е, че още от много малка възраст баскетболът винаги ми е бил интересен. Мисля, че бях първи клас, когато отидох на един стрийтбол турнир и тогава това наистина много ме впечатли. Така и не се наканих като бях по-малък да тренирам баскетбол. В пети клас се преместих в ново училище, където един мой съученик ме покани да се запиша в ЦСКА. Там ми бяха първите стъпки, след това преминах в Шампион 2006, а след това в Овергаз. Играл съм професионално в Спартак Плевен и Академик Благоевград. По принцип винаги съм бил привлечен от бизнес страната на спорта. Последната ми година, когато играех в Благоевград, тогава прецених, че искам да се развивам в друга насока.“
Юношата на ЦСКА коментира и завръщането на „армейците“ в НБЛ и каксе отразява това на спорта, ако погледнем на него като на бизнес.
„ЦСКА по-скоро заради това, че е марка, има доста голяма фенска база и съответно това ще привлече по-голям интерес. Надявам се да е така. Именно Вечното дерби ще бъде основното нещо, което според мен ще привлече по-голяма аудитория. Но, за да тръгнем нагоре трябва цялостно да се промени мисленето в тази насока. Трябва всеки един клуб да направи всичко възможно, така че да представи клуба си по най-добрия начин в града, в който се намира, за да може да привлича повече фенска маса и по този начин да се повдигне цената на самия продукт.
Основното е чисто организационно. Не смятам, че това е проблем само в България, смятам че това е проблем цялостно на Балканите. Има няколко клуба, които са големи и в годините още преди прехода са имали възможност да привлекат по-голяма фенска маса и съответно за по-малките клубове е по-трудно да изградят принадлежност към феновете, които имат. А за да се случи това нещо, просто трябва да се работи в тази насока. Вече живеем в света на социалните мрежи, което със сигурност би помогнало, ако има хора, които да се занимават с това нещо. „
Не пропуснахме и темата за социалните мрежи и това как влияят те на живота на баскетболистите.
„Това със сигурност разсейва, ако основното, което искаш да направиш е да търсиш повече женска аудитория. Ако го правиш насочено към това да развиваш своя профил – чисто и просто да привлечеш повече последователи и съответно да те следят повече хора като състезател, това може да бъде много полезно. Има безброй примери дори за спортисти, които не са най-високо ниво, но просто са успели да бъдат интересни по някакъв начин за своите последователи и съответно те изкарват повече пари дори от хора, които са на много по-високо ниво чисто като спортисти.
Не мога да кажа, че съм давал на съвети на моите играчи за публикациите им в Инстаграм, по-скоро е било чисто и просто да им кажа, че все пак това нещо се вижда. Аз самият като съм бил на тази възраст съм правил глупости и съм качвал неща, които по принцип не би трябвало да бъдат в социалните мрежи, особено ако знаеш, че това нещо се следи. Това са били основните съвети, а не да им обяснявам какво трябва да се качи или какво не.“
Той разкри и какви съвети трябва да дават един баскетболен агент на своите играчи и до каква степен е психолог в своята професия.
„Това, което смятам, че ме разграничава от повечето агенти е че все пак успявам да намеря общ език с всеки един от нашите клиенти, да бъда с тях обективен и да им кажа реално как са нещата. Според мен всеки един играч търси това хората да бъдат откровени с него. Аз казвам в случаите, в които трябва да промени нещо, за да бъде по-добър и да изкарва повече пари и смятам, че това има значение. Това има значение и за по-млади и за по-възрастни играчи – някой да те посъветва правилно, за да може да надграждаш всяка една година.
Не мога да кажа, че съм точно психолог, по-скоро приятел. Никога не съм отказал на когото и да било от моите клиенти да ми се обаждат, по което и да било време за съвет. Те не искат да се правя на техен настойник, аз чисто приятелски им обяснявам моята гледна точка и това какво би било добре, за да могат в дадената ситуация да се справят. Има много такива случаи, всеки път подходът ми е различен, но това вече опира до човек.“
Поговорихме и за това колко важно е баскетболистите да имат зад гърба си агент, който да защитава интересите им.
„Това наистина е доста важно. Доста от играчите не го осъзнават докато не се сблъскат с него. Има не един и два примера, в които клубовете се възползват от това нещо и те са си абсолютно в правото. В крайна сметка това е бизнес. Всеки един клуб се опитва да привлече играчи на възможно най-ниска цена. За да се случи това нещо, най-лесният вариант е в случая, в който той няма агент. Има много случаи, в които треньори обясняват на играчи, че ако минат в клуба без агент, по този начин парите, които са за комисионна ще останат за тях, но това далеч не е така. Затова смятам, че когато имаш професионалист, който стои зад гърба ти и се опитва да направи така, че ти да получиш възможно най-доброто възнаграждение и възможно най-добрите условия, това е пътят ти да се чувстваш спокоен и да можеш да се фокусираш изцяло над баскетбола.“